Класическото изкуство задоволява потребността от красота и хармония на личността и спомага за съпреживяване на изучаваното, а всеки знае, че преживяванията се помнят много по-дълго. То вдъхновява, възпитава, повишава културата и развива въображението. То носи със себе си и посланието за цялостност, с което помага за хармонизиране на личността. Но най-важният му принос е вдъхновението. Вдъхновението е мощна позитивна движеща сила, която помага да се разкрият скритите резерви на личността.
Вдъхновението = мотивация на степен 1254654365454633373653 То е не просто мотивация или склонност, но и излъчване, което привлича и други. (заразява)
Изкуството влияе и с възприемането му, и с практикуването му.
Изкуството разчупва гледната точка и активизира чувствата. Да вземем например рисуването на една реалистична картина. Има хора, които подхождат с пренебрежение към точното пресъздаване на действителността, защото смятат, че в него няма достатъчно мисъл. Но ако се замислят, дали наистина е така? Тези хора най-вероятно не са рисували и нямат представа колко много мислене се иска, за да се накара едно дърво да изпъкне на двуизмерния лист, кората му да се напука и да стане грапава, слънцето да заблести, когато листът не разполага с по-светло петно от бялото, няма собствена подсветка, нито боята. Иска се мисъл, за да стане водата прозрачна, въпреки, че няма прозрачен цвят. Иска се мисъл, за да се направи акцент, да се добави фокус, да се подбере точния цвят, да не се повтаря навсякъде един и същ и в същото време цялата композиция да бъде в съзвучие. Иска се мисъл да се избере подходящата композиция, да се включат и изключат подходящите неща, да се помести всичко, което погледът вижда надлъж и на шир, в прозорец 50х70 см по такъв начин, че да изглежда истинско. При това необичайна мисъл, която традиционно не се развива в училище, но която сваля много ограничения и бариери и помага да се схване илюзорността в заобикалящия ни свят, както и неговото очарование.
Овладяването на някакъв вид изкуство е изключителна тренировка на мозъка. В балета например се координира тялото, развива се музикалност и внимание към детайла. В процесите на овладяване на тялото човек преодолява още много бариери и намира още много гледни точки. Особено когато някое движение е предизвикателство и не е подкрепено с природна даденост, се постига най-голямо развитие. Например, за да се направи един пирует, се иска балерината да е идеално стегната – корпус, дупе, бедра, глезени, стъпала, ръце. Главата трябва да е изправена, а очите да следят една точка. Ръцете са в подходяща позиция, краката – също. Трябва да се постигне съвършен баланс на палец във времето, през което ще се извършва пируета и в същото време трябва да се контролира точната сила, с която да се направи завъртането, спирането и движението на ръцете, краката и главата по време на пируета и в края. По принцип, когато се движим в живота, някои мускули са активни, а други в покой. Не е необходимо да държим под напрежение едновременно всички части на тялото, освен това вниманието ни е насочено само към някои движения, а останалите са естествени и дори инертни. В балета обаче има строги правила за положението на ръцете, краката, корпуса и главата във всеки момент от движението – дори когато си скочил във въздуха, дори когато се подготвяш да скочиш, дори когато се приземяваш от голям скок, дори когато се въртиш многократно. Тези правила съществуват, за да се рисува картина с тялото, която може да бъде замразена по всяко време и винаги да бъде красива. Но да накараш толкова много части на тялото си да извършват точно определени дейности, да се намират на точно определени места в точно определен момент, всички едновременно да бъдат стегнати и силни и същевременно нежни и изящни, при това в синхрон с музиката, е резултат на върховна мисловна дейност. И не може да се разчита единствено на механизацията на движенията, защото танците и комбинациите са различни. Танцът е движещата се картина на хореографа, пресъздадена от танцьорите. Но всеки хореограф има своя гледна точка, различна картина в главата си.
Подобни примери могат да се дадат и с овладяването на музикален инструмент или друго изкуство. Обединяващото е развиването на мозъка и преодоляването на бариери по пътя.