Сугестопедията – любов и избор

Или как избрах сугестопедията за моята работа

Не мога да кажа, че любовта ми към сугестопедията е любов от пръв поглед, но пък спокойно мога да кажа, че е голямата ми любов. Още в университета бях учила за нея и ми се струваше интересна, но някак не можах да вникна и не ме запали. Преоткрих я години по-късно, когато един ден големият ми син, Никола, се прибра у дома с двойка по английски на изходното ниво. Погледнах теста – нито едно вярно нещо! Пардон, не нищо. Беше написал цветовете вярно, но с това се изчерпваха знанията му.

По онова време аз бях по майчинство с малкия ми син, който беше на малко повече от годинка. Чудех се как така по-рано не бях разбрала за проблемите на Никола. Вкъщи “носеше” все шестици и залисана в забързаното си ежедневие – бебе, работа – съм пропуснала да забележа липсата на реални знания. Нещо повече, по онова време бях по майчинство от езиковата гимназия, където работех с по-големи деца, тийнейджъри, а опитът ми с втори клас беше доста ограничен. 

Видях сугестопедията с нови очи

Споменах, че все пак ходех и на работа, на граждански договор. От известно време замествах моя приятелка в ДИПКУ към Тракийския университет и темата за различните методики бяха отново на дневен ред. У мен беше попаднала книгата на д-р Лозанов „Сугестопедия – десугестивно обучение“. Преди това, по съвет на мой курсист, Веско, прочетох и книгата на Рон Кларк, “Край на скуката в час”. Според мен двамата автори имат доста сходни идеи. Запалих се. И се вдъхнових! Винаги съм се опитвала да намирам интересен подход в работата си, защото винаги съм вярвала във вдъхновението. Но до онзи момент разчитах по-скоро на единични интересни и различни уроци и упражнения. Липсваше ми методиката, цялостния подход.

Както вече казах, в университета сугестопедията беше представена повърхностно и не можа да ме грабне. Но явно сега беше назрял моментът. Още повече, че моята приятелка Диди (Диана Малешкова) търсеше учители за сугестопедичната си школа “Благодаря” и ми беше направила предложение. 

От личен проблем към личен успех

Малко пипнешком и неуверено, подбирайки любимите ми учебни игри и вмъквайки ги в свързано учебно съдържание, скроих един мини курс за Никола и още трима негови приятели през лятото. Беше първият ми опит и беше безплатно за участниците. Събирах ги у дома, два пъти в седмицата за по един час, а отделно от това веднъж седмично ги канех на анимационен филм на английски с пуканки. “Работихме” общо три седмици, или иначе казано шест астрономически часа. Думата “работихме” е в кавички, защото децата изобщо не усещаха, че работят. Идваха с огромно желание, въпреки че беше ваканция за тях. Дори родителите се изненадаха. Скоро започнаха да ми носят подаръци. Майката на едно от децата, Влади, възкликна, “А бе какво направи, ти, Ани? Влади върви и казва (посочва с пръст в различни посоки), това е така на английски, това е така на английски, това е така на английски”. Бяхме поканили семейството за рождения ми ден, в началото на септември, у нас. Влади има сестричка, Дени, на която е разказвал какво правим. Когато трябваше да влезе, тя прекрачи прага с голямо страхопочитание, защото “това е домът на Никола!” Очевидно тук се случваха чудеса! Успоредно с всичко това, моето не особено социално дете, вдигна рейтинга си сред децата много. Участваше в подреждането на стаята с желание и радост (представяте ли си! малко дете чисти и подрежда с мерак!), прегръщаше ме спонтанно и заявяваше, “мамо, ти си най-добрата”. Ами, няма да крия, пораснаха ми крила!!

Но най-голямото “чудо” се случи в началото на учебната година, когато без никаква допълнителна подготовка, Никола се справи отлично с входното ниво по английски – нямаше нито една грешка! Тоест от всичко грешно на изходното ниво във втори клас до всичко вярно на входното ниво в трети клас го деляха шест астрономически часа стимулираща и креативна дейност, която го вдъхновяваше и го караше да се чувства добре. Нито един излишен написан ред, нито грам умора и скука.

Ники в четвърти клас

Вярвам разбирате колко много се влюбих в това усещане за успех, постигнат с щастие, с дейност, която ме окрили, а не ме изпи и съсипа от умора. Чувствах се влюбена, а “страничните ефекти” бяха забележителни постижения!

Ники на 16 години

И малко извадка от “бележника” на Ники, докато учи в ППМГ “Гео Милев” Стара Загора.