Как допълвам работата си в Дуолинго, за да науча нов език?

Да, идеалният начин да научиш език, е чрез сугестопедичен курс. Така е! Аз самата активно търсих такъв за себе си, по испански, но се оказа, че скоро няма да се сформира група, която да мога да посещавам. Повечето са през учебната година, в София, Варна или в някой друг далечен град. 

Има разбира се и други причини човек да не може да започне курс – неудобен график, твърде много ангажименти и какво ли още не. Това означава ли, че трябва да чака и да остави желанието му, този прекрасен първи импулс, да умре? Не, разбира се.

Ето какво направих аз и постепенно започвам да виждам резултати.

В началото започнах да ползвам Дуолинго съвсем неангажиращо. Ей така, да науча някоя дума. Самото приложение започна да ме приканва убедително да съм постоянна, дори да е за пет минути на ден. Това е много важно!

Създаване на навик

1. Създаването на навик ежедневно да отделяме някакво време за новия език съществено подпомага ученето.

След време ми се наложи да ускоря процеса, задаваше се пътуване до Испания, а аз бях до под кривата круша. Разбира се, Дуолинго също често ме изкушаваше с пробни периоди на ползване на платен план, с който мога да работя по-дълго и по-разнообразно и един ден ми направи невероятно предложение, от което се възползвах и взех платен план.

Оказа се, че това също не беше достатъчно. Като професионален учител, ето как допълних обучението си.

Използване на плакати

2. Когато започвам нова тема – училище, храна, пътуване и т.н. си правя плакати с думи по темата. Дуолинго въвежда само няколко нови думи и когато дойде време да си поговоря с Лили, аз съм доста ограничена. Например не можех дори да ѝ кажа, че обичам ябълки, защото не се беше появявала тази дума в урока. Веднага поправих с един плакат, който залепих на стената. Така освен че мога да боравя с повече думи, той е постоянно пред очите ми и постепенно понятията остават като запечатани в главата ми.

Четене на книги

3. Една от първите ми стъпки беше да се разходя и до библиотеката. Знаехте ли, че членството в нашата библиотека, “Захарий Княжески”, е безплатно! Харесах си няколко книги и започнах да чета. Избрах си една двуезична книга, “Малкият принц”, защото я бях чела и лесно щях да се досетя какво пише в нея, въпреки че е на непознат език, и няколко книжки с детски приказки и много картинки. Не изисквам от себе си да разбирам всичко, а само да усетя езика. Да видя как се свързват думите, как най-естествено се изразяват испаноговорещите, кои изрази се повтарят най-често и т.н.

Беше много приятно и мотивиращо да открия, че малко по малко започвах да разбирам все повече.

Гледане на филми

4. Започнах да гледам и филми на испански. В началото нищо не разбирах и даже леко се обезкуражих. Но след пътуването ми до Испания и опитът да използвам ученото на живо, нещата постепенно започнаха да се подобряват. Не веднага, но след около 2-3 месеца, отново пробвах с една история от любимия ми канал Storyline Online и бях приятно изненадана, че разбрах всичко!

Слушане на музика

5. Слушане на музика – това е стар, познат и изпитан метод за запомняне. На човек хем му е приятно да си пее, хем по-лесно запомня текста 🙂

Пътуване

6. Пътуване – най-важното предизвикателство по пътя на изучаването на нов език. Честно казано, тъкмо бях взела платения план на Дуолинго и бях започнала да си говоря с различните герои и си мислех, че все ще скърпя някоя дума в Испания… Оказа се много по-трудно. Нито ги разбирах, нито можех да изразя по-сложна идея от “харесвам ябълки” или “това е най-добрата ми приятелка”.

Като професионалист обаче знам, че не трябва да се поддавам на този първоначален стрес. Слушах внимателно какво казват другите, как те говорят, какво казват. Продължавах да чета. Пусках си телевизия вечер. Учех и в Дуолинго. Купих си и книга с баски легенди.

Резултатът не дойде веднага. До края на едноседмичното ми пътуване, успях да задам съвсем елементарен въпрос в магазина и даже да разбера донякъде отговора. Но когато се прибрах и отворих книгата с легенди, установих, че разбирам повече от очакваното. Беше ми много по-лесно да говоря с героите в Дуолинго. И колкото повече време минава, сякаш всичко научено “отлежава” и става част от мен и започвам да го разбирам без да има нужда да си го превеждам.

Чакам следващото си пътуване до Испания с голямо нетърпение! Обнадеждена съм, че дотогава резултатите ще са видими! 

А ако междувременно се сформира и сугестопедичния курс, би било просто сбъдната мечта. Това е вълшебство, което не искам да пропусна, и макар да знам, че сугестопедичната пиеса на испански е най-подходяща за навлизане в езика, нарочно не я чета, за да може когато един ден се запиша, да ми е интересно! 🙂