Започвам една кратка нова рубрика – граматика за малчугани – провокирана от проблемите на моите ученици в училище. За мен не е правилно да се преподава граматика по този начин на толкова малки деца, трети или дори четвърти клас. Те едва са почнали да учат езика, а ние вече трябва да ги сковем в правила. При това такива, които нито разбират, нито могат да си обяснят, и най-абсурдното, които по никакъв начин няма да им помогнат да проговорят или дори да надградят и да заговорят по-добре.

Харесвам трансформациите на изречения. Аз често измислям игри и задачи с трансформиране на изречения в уроците си. Но целта ми е курсистите, независимо дали са деца или възрастни, да пробват различни неща с езика, да си поиграят с него, да си “обърнат езика”, да станат по-смели. Дори от възрастните не изисквам да знаят правилата или да осмислят голямата картина на граматичните времена в английски език, защото да, това се изисква от децата, ако искат да учат логически, виждайки смисъла във всички тези езикови аритметики, а не просто да зубрят папагалски. На всичкото отгоре логиката на граматиката в английски доста се различава от тази в българския език. И ако още не сте осмислили как работи родния ви език, представете си какво предизвикателство би бил един чисто нов език!
Ядосвам се, защото изглежда, че бягам от отговорност. Ние тука си играем някакви игрички, а пък “истинското учене” е сложно и трудно. А какво всъщност става? Едни умни и можещи деца биват смачкани от неадекватни очаквания. Да, има две-три природно аналитични деца, които се справят, и веднага другите биват дамгосани като негодни.

Какво виждам аз постоянно в практиката си. Деца, които говорят свободно, спокойно и със самочувствие, творят на английски, разбират филми в оригинал, когато се сблъскат дори с елементарното обяснение от видеото, което съм направила, и им дам задача по същия начин да трансформират още няколко изречения, изведнъж стават плахи, тревожни, не смеят да обелят и дума, грешат… И това съм го видяла при много деца, не при едно! И на нито едно дете запознаването с граматичните правила не е помогнало с проговарянето.
Не ме разбирайте погрешно. Ние също говорим и за времена, и трансформираме изречения, и работим със синоними, и словообразуваме и т.н. Но аз не тествам курсистите на това и не определям колко са научили езика според това колко правила са усвоили. Чувствам се спокойна, когато видя, че започват спонтанно да се изразяват на езика, искат да творят на езика, съчиняват си, гледат филми на английски, разбират сложни текстове, схващат хумора. А на правилата само обръщаме внимание. И нещо друго също съм видяла. След време, когато естествено са усвоили достатъчно много език, всички особености, на които сме обръщали внимание, в един момент се подреждат, изплуват, “навръзват се”, получават смисъл. Имала съм ученици, които в седми клас, когато тъкмо започваме да учим неправилни глаголи в минало време, казват, “ама аз не ги знам”. Започваме “играта” и като видят, че се справят, изведнъж възкликват “а, откъде ги знам?”
Ех, мечтая си един ден всичко да става много по-естествено и спонтанно и училището да подкрепя този процес!
#english #grammar #learnenglish #sentencetransformations #starazagora #ArtEnglish #английски #СтараЗагора #учител #сугестопедия